Кажете “здрасти” на първата нова суперзвезда в музиката за 2007 г. – Мика. Младокът от ливански произход за части от секундата успя да очарова Великобритания, а в момента е на път да постигне същото и в Щатите. Моменталният му успех, освен на лична харизма, се дължи и на изключително симпатичния поп-за-възрастни на последния му сингъл “Grace Kelly”, в който Мика пее като Фреди Мъркюри, та се къса, кърши китки и демонстрира изключителния си фалцет, за който Джейк Шиърс от Сизър Систърс би убил. За моя голяма изненада дебютният албум “Life In Cartoon Motion” се оказа не по-малко приятен, дотолкова, че не излиза от плейъра вкъщи през последните няколко дни.

Малко се отплеснах с Мика, който обаче се оказа чудесна отправна точка за идеята тук. Незнайно как, в началото на 2007 музиката отново се оказа вълнуваща и вдъхновяваща. Наскоро се рових в класациите за продажби на албуми от началото на 1991 и ми направи огромно впечатление фактът, че в челната десетица по продажби имаше велики произведения на Нирвана, Металика, та дори “Dangerous” на Майкъл Джаксън, за който съм готов да твърдя до края на дните си, че е велик. И всички те с продажби от десетина милиона нагоре. Да, да, знам, че вече никой не си купува дискове, но това не означава, че от музика се печели по малко в световен мащаб. С дигиталните продажби на парчета мейджърите успяха да съживят залиняващия сингъл формат и отново да пробутат на феновете същите каталози на нови цени. Абсолютно същото се случи и в края на 80-те, когато искаха-неискаха хората бяха задължени да си купят цялата колекция наново, само че в CD формат. И ако продажбите започнаха да спадат някъде в началото на 2001, единственият виновник за това беше качеството на предлаганата музика. Тийн-попът, който властваше над пазара в края на 90-те залезе безславно, но в един момент се оказа, че никой не е помислил за по-възрастната аудитория, която търси малко по-качествена музика. Ето тука идва и 2007 година, когато музиката изведнъж стана отново вълнуваща. Мика, Ейми Уайнхаус, Джъст Джак, Дъ Вю, Дъ Клаксънс, Джейми Ти – това е само малка част от имената, които ще властват над класациите и телевизионните канали през тази година. Завладяваща, оригинална, надъхана музика. Не само за ушите, но и за ума. За съжаление – не у нас, но това е тема на друг разговор. За финал – ето ви две парчета, които е добре да откриете преди всички останали и после гордо да обяснявате на приятелите: “Ехее, че аз това още от януари го слушам”. Enjoy: 
Norah Jones – My Dear Country
Mika - Lollipop